Игри

Предложения от Google

Информация за страница Карнобат

В Карнобат и въобще в района винопроизводството има многовековна традиция. Красноречиво доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили, при които са открити червенофигурни керамики, изобразяващи бог Дионис. Сведения за винопроизводството също така се откриват и в историческите хроники от 5 – 4-ти век пр.Хр. Това свидетелства за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии. По-късно пък, в епохата на Средновековието, крепостта Маркели играе и ролята на винохранилище освен първоначалното си предназначение. В бележките на десетките чужди пътешественици също се споменава за винопроизводството. Според тях местните жители с много грижи и усилия подготвят нови терени за лозя, като ограждат земите и култивират добре познати днес сортове. Поради уникалното съчетание на релеф и почвени особености качеството на гроздето в града е изключително високо. В котловината се отглеждат не само традиционни за страната сортове, но така също и интернационални винени сортове. Всичко това прави от Карнобатския край основен производител на вино за страната.

    Средновековният град Маркели пък заема възлово място в периода края на осми – началото на девети век в българо – византийските политически и военни взаимоотношения. Именно там на 20 юли 792 г. българският хан Кардам печели решаващата битка срещу византийския император Константин 6-ти. До втората половина на 9-ти век градът е важен епископски център, а след успешните войни на кан Крум Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Сред другите забележителности за града си струва да се спомене църквата Свети Йоан Богослов. Тя е издигната върху мястото на изгорената от турците по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и своя дърворезбован иконостас. Той представлява един от щедьоврите на майсторите от Дебърската школа. Сред другите местни атракции  пък са Часовниковата кула, както и къща – музей Димитър Полянов. Тя представлява възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на 19-ти век. Построената през 1821 г. Черна джамия, Еврейският некропол и зоопаркът пък допълват списъка с местата, които всеки може да види по време на посещение в града.

    Икономическото развитие е свързано преди всичко със селското стопанство. Районът е бил и се утвърждава като зърнопроизводителен, като подем бележат трайни насаждения като лозя, което пък е свързано с производството на вино и други алкохолни напитки. Животновъдството също е добре застъпено, най-вече овцевъдство, свиневъдство, отглеждането на крави и др. Родени в града са някои известни личности, а така също има  и такива, които са свързани с него. От първата категория личат имената на художника Атанас Жеков, на поета Димитър Полянов, както и на актьора Михаил Витанов. Починали там пък са политикът Любомир Начев, един от кметовете на Бургас Сава Хаджидечев, както и Ясен Русалиев, също бивш кмет на Бургас. От свързаните с града пък са Димитър Душанов, който в продължение на три години е учител – от 1864 до 1867 г., Борис Клокчов, Атанас Комшев и др. Първият е агроном, който работи в града в периода 1954 – 1971 г., а вторият е български състезател по борба класически стил.

Етикети:   България , Градове
eXTReMe Tracker